Заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно – транспортно произшествие дете, има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов родител. Правото на обезщетение възниква от момента на раждането, ако детето е родено живо и жизнеспособно.

Правото на обезщетение за неимуществени вреди се простира и върху умствено недоразвити деца. Връзката между противоправно причинената смърт и търпените от детето неблагоприятни последици – независимо доколко са осъзнати, е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното отнемане живота на родителя препятства възможността на детето да получи полагащата му се родителски любов, грижа и подкрепа.

В решение № 578 от 19.03.1962 г. по гр. д. № 176/61 г. на ВС, ІV г. о., постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, е прието, че заченатото, но неродено по време на настъпване на вредоносния резултат дете, веднага след раждането си започва да търпи имуществени и неимуществени вреди от това, че вследствие на противоправното и виновно поведение на едно лице или на особените свойства на дадена вещ неговият баща е починал и то е лишено от бащина закрила и издръжка в своя живот. Поради това, макар да са бъдещи от гледна точка на момента на настъпване на вредоносния резултат, тези вреди подлежат на обезщетяване, тъй като са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, и след раждането си детето има право да търси обезщетение за тях.

Причиняването на смърт при пътно – транспортно произшествие, което носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена /биологична/ или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно – следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната сфера на засегнатите негови близки. Разрешение за това се съдържа в разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, която постановява, че при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законодателят не обуславя обезщетяването на вредите от изискване за едновременното им проявление с осъществяването на увреждащото действие или бездействие, респ. с настъпването на смъртта на пострадалия. Единственото условие, с което чл.51, ал.1 ЗЗД обвързва обезщетяването на дадена имуществена или неимуществена вреда, е тя да съставлява пряк и непосредствен резултат от деликта, в каквато насока са и разясненията в т.1 от ППВС № 4/1968 г.

Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Сред лицата с право на обезщетение са и децата на починалия, които в най-висока степен са засегнати от смъртта му, бидейки лишени завинаги от неговата родителска обич и морална подкрепа, а до определена възраст – и от дължимата по закон финансова подкрепа под формата на издръжка. Макар да не е изрично уредено в закона, правото на обезщетение принадлежи както на децата, които са били родени и живи към момента на смъртта на родителя, така и на заченатите, но все още неродени към този момент негови деца. В последната хипотеза, при условие, че детето се роди живо и жизнеспособно, правото на обезщетение по чл.45 ЗЗД възниква в момента на раждането, от който детето придобива гражданска правосубектност /чл.1 ЗЛС/ и започва да търпи в правната си сфера неблагопрятните последици от непозволено причинената смърт на своя родител. От гледна точка на въведения в чл.51, ал.1 ЗЗД обективен критерий, връзката между противоправно причинената смърт и търпените от детето неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното отнемане на живота на родителя препятства възможността детето да получи полагащите му се по закон и справедливост родителска любов, закрила и подкрепа. След като от момента на своето раждане, поради нормално присъщото на биологичната връзка помежду им съдържание, детето най-осезателно и най-интензивно понася отрицателните последици от безвъзвратната загуба на родителя си, няма основание да се отрече на заченатото, но все още неродено към момента на деликта дете, правото на обезщетение по чл.45 ЗЗД за неимуществените /и имуществени/ вреди от причинената при пътно – транспортно произшествие смърт на неговия родител. Отричането на правото на обезщетение с аргумент, че проявлението на вредите е последващо спрямо настъпването на смъртта, е крайно несправедливо и същевременно несъвместимо с правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД, според което всички вреди, произлезли пряко и непосредствено от нарушаването на забраната за непозволено увреждане, подлежат на обезщетяване от техния причинител и/или от отговорните наред с него или вместо него лица.

Същото становище е споделено и залегнало в решение № 254 от 29.01.2013 год. на ВКС по т.д. № 32/2012 год., ІІ-ро т.о. Според него заченатото, но още неродено към момента на настъпване на вредоносния резултат дете, има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов родител и не държат сметка за това какво ще е неговото интелектуално, респ. здравословно състояние.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря наред с причинителя на вредата, ако се установи, че последният виновно е причинил ПТП и докато прекият причинител на увреждането може и да се окаже неплатежоспособен, при застрахователя такъв риск не съществува или поне е сведен до минимум, поради което претенциите най-често се насочват директно към застрахователя.

Моментът, от който детето има право на това обезщетение е моментът на раждането на детето, защото именно оттогава то става носител на права и задължения, а не от момента на настъпване на смъртта на неговия родител. От момента на раждането на детето може да се претендира и обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, а не от момента на смъртта на починалия.

Неимуществените вреди, които детето търпи от смъртта на своя родител, настъпила при виновно причинено ПТП от трето лице се изразява в липсата на обич и морална подкрепа от своя баща, които детето никога няма да получи.

Имуществените вреди се изразяват в невъзможността детето да получи издръжка от своя баща, на която иначе до определена възраст детето е можело да разчита.

— Публикувана на January 20, 2017 в 2:26 pm