Един от основните принципи на наказателния процес е конституционно установената презумпция за невиновност (чл. 31, ал. 3 от КРБ), регламентирана и в чл. 16 от НПК – обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Посочената презумпция може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда. Следователно едва от този момент лицето може да търпи неблагоприятните последици в своята правна сфера, които законите свързват с осъждането.

Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинението е безспорно доказанo, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл. 16 от НПК.

Правото на адвокатска защита е едно от основните права на гражданите, прокламиран в чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България, и регламентирано като принцип в разпоредбата на чл. 15 от НПК, развит и гарантиран в действуващата наказателноправна процесуална уредба.

Участието на лице, упражняващо адвокатска професия в досъдебното и съдебно производство представлява важна гаранция за пълна реализация на правото на защита в наказателния процес.

Според съдебната практика правото на обвиняемия на защита обхваща всички негови процесуални права, необходими за оборване на обвинението, включително и правото му да се защитава сам, като за тази цел му се осигурят необходимите процесуални права. Това негово право се простира във всеки стадий на наказателния процес. Неспазването на принципните норми, гарантиращи правото на защита на обвиняемия, винаги съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК, защото лишава обвиняемия от организирана в пълен обем ефикасна защита срещу обвинението. Във всяка отделна фаза на наказателния процес, във всеки отделен негов стадий, органите, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретните правила, включително тези на задочното производство.

Правото на обвиненото лице да се защитава лично и чрез избран от него защитник, респективно такъв по назначение, е един от елементите, съставляващи понятието “справедлив съдебен процес”.

В наказателния процес пострадалите от престъпното посегателство също разполагат c правото на защита на техните права и законни интереси в рамките на предоставените им от закона възможности.

Правото на защита, предоставено на участващите в наказателното производство лица, в т.ч. и на страните, генерира процесуална тяхна активност, като им предоставя ред процесуални възможности за реализиране на това право в различните му аспекти. Ръководно-решаващият в съответната процесуална фаза орган е задължен да предостави на тези лица всички средства, предвидени в процесуалния закон и практическа възможност за реализиране на това право.

— Публикувана на June 3, 2021 в 12:01 pm