Когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, при допускане на развода съдът предоставя ползването му на единия от тях. В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия, при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното отглеждане и развитие.

Въпросът за ползването на семейното жилище има временен характер и не поражда никакви вещни последици в отношенията между бившите съпрузи. Ето защо и разпоредбата на чл. 56, ал. 6 СК изрично предвижда, че при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. Обстоятелството, че молителят се е заблудил относно правното значение на постигнатото споразумение за развод по взаимно съгласие не може обоснове наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения.

Когато семейното жилище е общо на първо място се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях /по искане на единия съпруг/, а когато от брака им има ненавършили пълнолетие деца – служебно.

Съдът преценява възможността без значителни преустройства за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище. Когато в жилището може да бъдат обособени отделени помещения за самостоятелно ползване от бившите съпрузи, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между тях са търпими.

Съществуването на отношения на търпимост между двамата е необходимо в случаите, когато семейното жилище се предоставя за общо ползване на двамата бивши съпрузи, но не и когато на всеки един от тях се предоставя за ползване част от това жилище, която е самостоятелно обособена от другата и която отговаря на изискванията за жилище. В този случай за общо ползване от двамата бивши съпрузи остават общите части от жилищната сграда, но за това ползване не се изисква непременно отношенията между тях да са търпими.

С решението за семейното жилище съдът се произнася само за ползването. В производството по чл. 56 СК съдът не е овластен да разрешава спорове относно други права върху жилището.

Предявяването на иска за делба при висящ спор за семейното жилище по чл. 56 СК не е основание за спиране на делото, защото по своя характер нормата на чл. 56 СК цели да уреди ползването на жилището едновременно с развода, а това означава, че спорът следва да приключи бързо. Освен това производството за делба не е в зависимост от това кой съделител ползва имота.

Искът за пререшаване на въпроса за ползването на семейното жилище може да бъде съединен с производството на промяна за упражняване на родителските права или да бъде предявен отделно.

При разрешаване на спора за семейното жилище е от значение жилищната нужда или липсата на друго жилище на съпруга към момента на развода. Ако единият съпруг има друго жилище, което не е семейно, ползването се предоставя на другия съпруг.

Необходимо е другото свободно жилище на съпруг да е в същото населено място или най-малко в присъединените към големите градове селища. Това решение се налага, тъй като не може заради жилището да се принуди съпругът при развод да напусне местожителството и работата си.

Когато от брака няма деца, ненавършили пълнолетие, и когато съпрузите не са правили искане с брачния иск да бъде разрешен и въпросът за ползването на жилището, съдът няма основание да се занимава с този въпрос и затова постановеното решение, с което не се разрешава въпросът за жилището, не е непълно и незаконосъобразно.

В брачния процес единствено при постановяване на решение по същество, с което се прекратява брака и съдът се произнася по ползването на семейното жилище, може да се определи размера на наема, тъй като едва от този момент възниква наемното правоотношение, по смисъла на чл. 57, ал. 1, изр. 1-во СК.

Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена, която да се заплаща за вбъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена.

— Публикувана на September 8, 2023 в 11:32 am