Съгласно чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуванията на децата в чужбина и издаване на необходимите документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. При непостигане на такова – спорът между родителите се решава от районния съд по настоящ адрес на детето. Производството има характер на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност, като не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държавни.

При разрешаване на възникналия спор основен критерий за преценка е винаги интересът на децата.

В разпоредбата на §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето“, съгласно която най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата му, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето. Интересът на детето, вкл. интересът за пътуване в чужбина, е конкретен, касае винаги интерес на отделна и самостоятелна личност, включва пакет от разнородни обстоятелства, които се преценяват през призмата за най-добро, щадящо и всестранно развитие на детето, и подлежи на изследване във всеки конкретен случай.

При разрешаване на спор между родителите касателно пътуванията на децата следва да се съобрази, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на предвижване, което право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН. Свободата на придвижване съдът е задължен да съпостави при заместване съгласието на единия родител за пътувания в чужбина на децата с безопасността на децата. На преценка подлежи възможността от възникване на опасност или вреда по отношение на децата, ако бъде дадено такова разрешение, в каквато хипотеза молба по чл. 127а, ал. 2 СК би била неоснователна.

Според установената практика на ВКС не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в неограничен или неопределяем кръг от държави и/или в рискови региони по усмотрение само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му от страната /в този смисъл решение № 315 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1456/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 32 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 143 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 300/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.

На следващо място, в интерес на детето е да пътува извън пределите на страната, тъй като то е е във възраст, в която изгражда мирогледа си към света. Опознаването на различни държави и култури би спомогнало за нравственото, емоционално и социално развитие и израстване на детето. Не е в интерес на детето да бъде ограничавано при избора си на свободно придвижване – право гарантирано от разпоредбата на чл. 35 от КРБ и на чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН. В интерес на детето е задоволяването на неговите потребности от опознаване на различни култури, традиции и народности, по който начин то да разширява мирогледа си за света. Пътуването в страни, извън пределите на Република България позволява на детето да се запознае с исторически и архитектурни забележителности, залегнали и в неговата учебна програма.

Необходимо е да се акцентира върху необходимостта двамата родители да съхранят и развиват нравственото и емоционално развитие на детето, без да позволяват конфликтните отношения между тях да влияят негативно върху него. Въпросът за родителските права и родителския капацитет не подлежи на изследване в настоящото производство. Съдът е длъжен да направи преценка съществува ли опасност за детето да пътува само с единия родител.

По отношение кръга от държави, за които следва да бъде заместено съгласието на родителя, както и относно периода съда следва да съобрази константната практика на ВКС и задължителната такава, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която при даване на разрешение за пътуване следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване, както и да е изключена възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права.

В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница, поради което не е в интерес на децата заместване на съгласието на съответния родител за пътуване в такива държави.

На следващо място, съгласно константата практика на ВКС не е в интерес на децата съгласието на родителя, възпрепятстващ пътуванията извън страната, да бъде заместено за неопределен период от време, тъй като на практика по този начин на другия родител се предоставя изцяло правото да преценява какви и къде да бъдат пътуванията на децата в чужбина – право, което по принцип е предоставено на двамата родители с оглед необходимостта от преценка, дали подобно пътуване би било в интерес на детето.

— Публикувана на March 25, 2024 в 9:37 am