Съгласно чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс „Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.”

В съдебната практика се приема, че изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Деецът установява свое владение върху вещта – предмет на кражбата, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта. Кражбата е завършена, щом като деецът е прекъснал предишното владение на вещта, и е установил свое, макар и краткотрайно, владение върху същата. Не е необходимо той да е успял да укрие вещта или да се разпореди с нея като със своя собствена, за да се счита, че кражбата е завършена.

Предмет на кражба са и вещите, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства, са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи – на поле, или в населено място. Неохраняването на това имущество от изричен пазач не означава, че собственикът му се е отказал от владението върху него и то е безстопанствено. В тези случаи не е необходимо обективирането на фактическата власт върху такава вещ с определени формални действия на собственика или на лицето, което я владее. Затова и оставената на обществено доверие вещ е по-силно защитена от закона.

Изпълнителното деяние на престъплението кражба се характеризира с действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик (владелец или държател), и второ – които са насочени към установяване на свое владение върху вещта.

Кражбата следва да се счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.

Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни или други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като например той е проникнал в помещението, разбил е желязната каса, бръкнал е в джоба и пр., независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена. Ако там имаше такива вещи, кражбата щеше да бъде довършена. А в това се изразява и обществената опасност на деянието.

Съучастие при кражбата

При кражбата изпълнителното деяние се изразява в прекъсване на чуждото владение без съгласието на владелеца /отнемането на вещта/ и установяване на трайно владение. За да е съизвършител в престъплението, не е необходимо деецът да участвува в двете фази на изпълнителното деяние, поради което лицето, което пази докато съучастника пряко отнема вещите, а след това заедно с него се отдалечава от местопроизшествието, целейки установяване на трайна фактическа власт, е съизвършител, а не помагач. Това е така, защото той обективно е участвувал във втората фаза на изпълнителното деяние – в трайното установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението.

За приготовление за извършване на кражба е необходимо деецът не само да е имал намерение и да е подготвил условия за това, но да е имал и обективна възможност за извършване на кражба. При кражбата не е необходимо вещта да се е намирала в правомерно владение на лицето, от което същата е отнета.

— Публикувана на September 24, 2020 в 10:19 am