Като правен институт запазената част е регламентирана с цел да защити най-близките на наследодателя негови наследници по закон срещу безвъзмездни разпореждания – завети и дарения.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Алинея 2 на същият член гласи, че частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Когато завещаното или подарено имущество изчерпва изцяло наследството и не се поддържа да е налице принос за увеличаване на наследството, нито извършено в полза на конкретния наследник със запазена част дарение или завет, е налице накърняване на запазената част на лицето от кръга на посочените в чл. 28 от Закона за наследството и възстановяването й следва да бъде извършено чрез намаляване на завещателното разпореждане с обикновена дроб, съобразно определения в чл. 29 от Закона за наследството размер, а именно:

(1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. (2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. (3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

До момента, в който ползващото се от завещателното разпореждане лице не упражни правата си по завещанието, не се осъществява и реално отричане правата на наследника по закон, тъй като ако наследството по завещание не бъде прието, завещанието няма да породи предвиденото в чл. 16 от Закона за наследството правно действие и притежаваните от наследодателя към момента на неговата смърт имуществени права ще преминат в патримониума на наследника по закон, т.е. правото му на запазена част от наследството няма да бъде накърнено.

Правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно право. То може да бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или възражение/ или чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки.

При направено искане за възстановяване на запазена част съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните, за да предприемат последните съответните действия по посочване на наследственото имущество, което да формира масата по чл. 31 от Закона за наследството, при което съдът е длъжен и служебно да назначи експертиза, която да остойности същата, доколкото това е безусловно необходимо, за да се прецени налице ли е накърняване на запазената част по чл. 29 от Закона за наследството.

За да бъде извършена преценка налице ли е накърняване на запазената част от наследството с факта на извършване на дарение на недвижим имот от наследодателя в полза на негов низходящ и дали е основателна претенцията за възстановяване на запазената част на наследник от кръга на посочените в чл. 28 от Закона за наследството от това наследство, следва да бъде образувана по реда на чл. 31 от Закона за наследството маса, в която да бъдат включени само онези имоти, за които е установено по делото, че са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като бъдат извадени задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството, ако такива са установени, след което да се прибавят само извършените от наследодателя дарения. Преди да пристъпи към съставянето на тази маса, съдът следва да изясни принадлежността на правото на собственост върху това имущество към патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт, а при даренията – към момента на подаряването, тъй като дарствено разпореждане по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството и чл. 31 от Закона за наследството е само онова, което наследодателят е извършил със своето имущество, действайки от свое име.

Върховните магистрати категорично постановяват, че правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, включително и на наследника с право на запазена част. Такъв наследник може да упражни правото на своя наследодател. От друга страна, упражнението му зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, който може да се съобрази с волята на наследодателя, извършил разпореждане със своите имоти чрез завещание или дарение. Поради това не може да се признае на приобретателя на наследствените права на наследника с право на запазена част, както и на неговите заветници да искат намаление на завещанието или дарението, което накърнява запазената част на техния праводател, освен ако последният изрично им е прехвърлил и това право. Приобретателят на наследствените права или заветникът придобива тези права в състоянието им към момента на сделката или откриване на наследството. Щом искът за възстановяване на запазена част не е упражнен от наследника с право на запазена част, следва, че той е прехвърлил правата си, без да включи и правото да се иска възстановяването й.

Правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. То не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение.

Ако наследник с право на запазена част не упражни правото да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, те имат право да упражнят правото на своя длъжник. Това е в съгласие с разрешението, дадено в чл. 56 от Закона за наследството, според което кредиторите на лицето, което се е отказало от дадено наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Бездействието да се упражни правото за възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни правата на своя длъжник. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

— Публикувана на April 1, 2026 в 12:57 pm