Закона за защита от домашното насилие урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Съгласно чл.10 от Закона за защита от домашното насилие молбата или искането за защита се подава в срок от един месец от извършването на акта на домашно насилие. Молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата. В този случай молбата ще бъде в срок, независимо, че в нея не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия.

Мерките за защита имат спешен и привременен характер, поради което заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване. Компетентен да наложи тези мерки е районният съд по постоянния или настоящия ми адрес. Той образува дело в следствие на подадената от пострадалото лице молба и се произнася с решение – заповед за налагане на мерки за защита или не.

Мерките за защита от домашно насилие, които може да наложи съдът са следните:

1. Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Мерките по т.2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца. Във всички случаи съдът с решението си налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

В чл.3 от Закона за защита от домашното насилие са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство. Защита по реда на този закон може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, ако то е извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително. Следователно вън от предметния обхват на закона са насилническите актове, извършени от лица, намиращи се в родство с пострадалия по съребрена линия от пета и по-горна степен. Защита срещу тях може да се търси по общия ред, но не и по реда на Закона за защита от домашното насилие.

— Публикувана на January 23, 2018 в 12:18 pm