Сключване на брак от непълнолетен

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Семейния кодекс брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. От правилото законодателят е въвел изключение с ал. 2 на цитираната норма, съгласно която лице, което е непълнолетно, но е навършило 16 години може да встъпи в брак, ако важни причини налагат това.

Законът допуска снижение максимум с две години от брачното пълнолетие, еднакво за двата пола, като най-ниската възможна граница за встъпване в брак е 16-годишна възраст. Съгласно чл.6, ал.2 от Семейния кодекс непълнолетното лице може да встъпи в брак с разрешение на районния съдия по постоянния му адрес. Следователно, фактическият състав за сключване на брак от ненавършило пълнолетие лице, предполага наличието на следните юридически факти: навършена 16-годишна възраст, важни причини, разрешение от районния съдия по постоянен адрес.

В реалния живот, в правната литература и в съдебната практика, като важни причини по смисъла на чл.6, ал.2 от Семейния кодекс се възприемат настъпило или предстоящо раждане на дете, продължително съжителство и др. „Важните обстоятелства“ следва да бъдат различни факти от действителността, обуславящи необходимостта от даване на разрешение за сключване на граждански брак и разбира се този юридически факт (даването на разрешение) следва да е в интерес на непълнолетното лице.

По време на делото съдът изслушва страните. При изслушването на молителят, съдът следва да добие непосредствено впечатление за неговата личност и за състоянието, в което се е оказал, и прецени, че е годен за съпружески живот. Съдът също така изслушва и другия встъпващ в брак, за да установи дали последният е наясно с отговорностите, които се налага да поеме, ако сключи брак с непълнолетно лице.

С оглед обстоятелството, че искането е за разрешение за сключване на граждански брак на лице навършило 16 години, но което не е навършило 18 години, засягащо интересите на лицето, на осн. чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето съдът уведомява Дирекция “Социално подпомагане” за образуваното частно гражданско производство с указание да представи доклад или изрази становище по искането.

Производството за предоставяне на разрешение е охранително и се движи по реда на чл. 530 и сл. от ГПК. За подсъдността по чл.6, ал.2 от Семейния кодекс, която е местна по своя характер съдът не следи служебно. Спазването й не е императивна предпоставка за издаване на съответния акт, а е посочена с цел улеснение на молителя. Поради охранителния характер на производството, тъй като не се решава правен спор, а молителя получава съдействие от съда за постигане на определени последици, следва да се приложи чл.540 от ГПК, според който в охранителните производства намират приложение разпоредбите на общия исков процес с изключение на чл.207-266 и чл.303-388 от ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка по смисъла на исковото производство е само родовата подсъдност, като единствено молителя може да прецени кой съд му е удобен за получаване на необходимото съдействие.

Правна последица от даването на съдебно разрешение е това, че непълнолетния става дееспособен, без да може да се разпорежда с вещни права. Същия може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния му адрес.

— Публикувана на January 4, 2021 в 11:51 am

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *