Оспорване и установяване на бащинство. Срокове.

Оспорването на бащинството от всички легитимирани страни, съгласно Семейния кодекс е регламентирано в чл.61 – чл.63. Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната да заведе иска. Сроковете са едногодишни, като началния момент, от който текат е различен, съобразно легитимираното да заведе съответния иск лице.

Съгласно действащите закони в страната съпругът на майката, бива считан за баща на детето, в случай, че детето е родено по време на брака или до 300 дни, считано от датата на неговото прекратяване.

В редица случаи тази презумпция не отговаря на действителното положение. Вариантите майката на детето да установи, че истинският баща на новороденото не е съпруга й са следните : или майката да встъпи в нов брак, преди да се роди детето, или в случай, че брака им все още не е прекратен или майката не желае да се омъжва повторно, тя може да оспори произхода на детето от бащата чрез доказване, че не е възможно детето да бъде заченато от него.

Майката, нейният съпруг и детето имат право по съдебен ред да установят, че не е възможно детето да е заченато от посочения в акта за раждане на новороденото баща. За съпруга на майката това право съществува до изтичането на една година от узнаването за раждането – чл.62, ал.1 от СК. За майката правото съществува до изтичане на една година от раждането – чл.62, ал.2 от СК, а за детето – до изтичането на една година от навършването на пълнолетие – чл.62, ал.4 от СК.

С тълкувателно решение на ВКС се прие, че само и единствено детето може да предяви иск, за да оспори, че съпругът на майката не е негов баща, като за детето този иск възниква от навършване на пълнолетие и се прекратява с изтичането на една година от навършването на пълнолетие. Само детето може да направи личната преценка дали да предяви такъв иск или не, а неговия законен представител няма право от името на детето, докато то е малолетно, да оспорва произхода на детето от негови баща.

Уважаването на иска по чл.62 от СК води до оборване с обратно действие на презумпцията за бащинство – от момента на раждането на детето, както и до отпадане с обратна сила на всички последици от презумптивното бащинство – лични и имуществени. Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й.

В случай,че майката няма сключен граждански брак с бащата и той не желае да припознае новороденото, тогава бащинството може да бъде установено посредством иск. Съгласно чл.69 от СК произходът от бащата може да се установява от майката в тригодишен срок от раждането на детето и от детето в срок от три години от навършването на пълнолетие. Поставя се въпросът дали предвид горните изводи, майката като законен представител на детето, може от негово име да води иска за бащинство преди детето да е навършило пълнолетие или срокът, в който детето може да предяви иск за бащинство тече от навършване на пълнолетие.

Макар в закона да е записано, че искът може да се води от детето в срок от три години от навършване на пълнолетие, напълно възможно е този иск да се води от законния представител на детето още от неговото раждане, без да е необходимо да се чака детето да навърши пълнолетие. Тази възможност е обусловена от естеството на двата иска. По иска по чл.62 от СК се установява, че един мъж не е баща на детето и при уважаването на този иск, съществува реалната възможност детето да остане с неизяснен произход от бащата. По иска по чл.69 от СК се цели да се установи, че един мъж е баща на детето. За детето е налице правен интерес да се установи неговия произход от бащата, поради което е предоставена възможност искът за установяване на бащинството да се води от името на детето чрез неговия законен представител. Детето може да заведе този иск, лично, от навършването на пълнолетие до изтичане на срок от три години от тази дата.

Интересен факт е, че ако се уважи такъв иск, то съдът се произнася служебно за това при кой от родителите да живее детето, за мерките за упражняване на родителските права, за режимите на лични отношения с родителите, както и издръжката.

— Публикувана на November 1, 2016 в 8:23 pm

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *