Съгласно разпоредбите на чл. 128 от Семейния кодекс дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето.

С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието “интерес на детето”. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.

Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния Семеен кодекс под “интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. е дефинирано съдържанието на понятието “най-добър интерес на детето”. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.

Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна /в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 140 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/ 2014 г., IV г. о., ГК/. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.

При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност.

При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят който упражнява родителски права /в случай, че има определен режим/ работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, който упражнява родителски права.

В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Задължение на държавите – страни по Конвенцията, а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители.

Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерки по чл. 128, ал.1 СК.

С оглед възрастта на детето  следва да бъде преценено, какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в състояние ли са бабата и дядото да ги полагат; когато детето е в най-ниска възраст, налагаща постоянни грижи, то позволява ли здравословното им състояние да ги окажат – в противен случай, детето би могло да бъде подложено на неоправдан риск. Неоправдан риск би могъл да възникне и при определяне на време за лични контакти между бабата и дядото и дете, което не е имало за дълго време контакти с тях; когато емоционалната връзка е прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е поставено в ситуация да общува с тях продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой близък.

При контактите на детето с бабата и дядото, същото трябва да има възможност да получава подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции, да поддържа спомена за своите роднини. За да се формира, като пълноценна личност детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина.

— Публикувана на June 24, 2022 в 11:41 am