Съгласно чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

Съдебната практика е категорична, че за да се осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че деецът е извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия, че действията са умишлени, че те нарушават грубо обществения ред и че изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна според съда трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. В тази връзка върховните съдии са категорични, че хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Според тях престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл, но може да се осъществи и при евентуален умисъл. От тава следва, че субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл.

Хулиганството, като предвидено в Наказателния кодекс престъпление, се извършва само при наличието на едно или повече действия, които по своя характер са скандализиращи. Престъпният резултат на това престъпление е грубо нарушаване на обществения ред. Освен това, за да е налице този престъпен състав, е необходимо да е налице и хулигански мотив, който от своя страна се явява специален субективен признак на престъплението. Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

От съществено значение не е качеството на адресата, към когото са насочени конкретните действия, а кръгът от засегнатите обществени отношения, обект на защита.

Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие, под които следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Субективната страна на престъплението хулиганство е възможно да се осъществи при пряк или евентуален умисъл. При втората форма на умисъла е възможно мотивът за извършването му да е чисто личен, например при нанасяне на обида или телесна повреда, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, поради което и субективната страна на това деяние се определя не само от мотива или целта на дееца, а и от съдържанието на неговия умисъл.

Когато във волево отношение деецът пряко цели да бъде нарушен грубо общественият ред и спокойствие, за да бъде скандализирано обществото, е налице пряк умисъл, а когато грубото засягане на обществения ред и спокойствие е косвен резултат от целеното от дееца, престъплението е осъществено при евентуален умисъл.

Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са “непристойни действия”. Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. “Непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

Хулиганството обикновено се извършва на обществено място в присъствието на граждани, тъй като при тази обстановка на хулигана в най-голяма степен се удава да демонстрира своето неуважение към обществото. За квалификацията хулиганство като признак проявлението му на обществено място обаче не е необходимо. Чрез хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на живота и дейността на гражданите: в производството и бита, във всички места, където действително има или е възможно да се намират хора – в квартири, в парка, на стадиона.

Хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми, в това число и с посегателства върху телесната неприкосновеност на личността.

Трайната съдебна практика е последователна в позицията, че определени действия, които по своето естество нямат хулигански характер и тяхната пряка цел не е засягане на обществения ред и проява на явно неуважение към обществото, но с тях се обективира такъв резултат, следва да се квалифицират като хулиганство, в случаите когато деецът съзнава техния характер и допуска настъпването на обществено опасните последици по засягане на обществените отношения, свързани с тяхната защита.

Хулиганството, като престъпление следва да се разграничава от дребното и спортно хулиганство, които се характеризират с хулигански прояви, но с по-ниска степен на обществена опасност.

— Публикувана на March 23, 2021 в 11:23 am