Управление на МПС след употреба на наркотични вещества

Съгласно чл.343б, ал.3 от НК който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Според ал.4 ако деянието по ал.3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Съдебната практика е единна, че всеки участник в движението е задължен да спазва правилата за движение. При налична опасност за движението водачите на МПС са длъжни да вземат незабавни и адекватни мерки за безопасно движение.

Законодателят криминализира управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е абсолютна и тя не търпи отклонение, независимо от доводите, свързани с начин, време, място на употребата на наркотичното вещество, както и степента на повлияването на водача от употребата на конкретното наркотично вещество. Тази забрана е намерила отражение в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, криминализираща проявите от този тип, при която е възприет законодателен подход на т.нар. „нулев толеранс” по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Законът не въвежда като елемент от обективната страна на деянието изискването водачът на моторното превозно средство да е повлиян от употребата на наркотично вещество, както и необходимостта това повлияване да се е отразило на способността му да управлява МПС в съответствие с изискванията на ЗДвП за безопасно движение по пътищата. Ирелевантно е дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление.

Съдържанието на наркотични вещества може да се установи, както чрез използуване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото средство. Предвидено е използването на технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или отказ да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство.

Без правно значение е времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по – ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на своето деяние.

— Публикувана на April 26, 2021 в 9:28 am

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *