Брачните отношения предполагат да се развиват в дълъг период от време, през който е възможно много неща от живота на двамата съпрузи да се променят и е добре отначало да има яснота по основни въпроси, свързани с имуществените отношения на съпрузите по време на брака и при евентуално негово прекратяване при развод. С новия Семеен кодекс съпрузите вече имат право да сключат брачен договор, като договорът може да бъде сключен преди или по време на брака.

Независимо от това кога е сключен името му си остава „брачен договор“. Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира в Агенцията по вписвания.

Ако възнамерявате да сключвате брачен договор, на първо място следва да се има предвид, че с брачен договор могат да се уредят само имуществени отношения.

Предмет на брачен договор не могат да бъдат права и задължения, които имат личен характер или противоречат на принципите, уреждащи личните отношения между съпрузите по закон. Страните могат да уреждат права върху недвижими имоти, както по отношение на имоти, придобити преди брака, така и по отношение на имоти, придобити по време на брака.

На следващо място следва да се има предвид, че брачен договор може да се сключи, както преди брака, така и по време на неговото действие. Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Ако обаче страните посочат дата в миналото, считано от която приемат, че договорът произвежда действие между тях, то и в този случай с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Предмет на брачния договор са и въпросите, свързани с участието на страните в разходите и задълженията на семейството. Предмет на договора могат да бъдат и имуществените последици за страните при развод. Страните могат да се споразумеят относно някои или всички основни последици от прекратяването на брака ( кой ще упражнява родителските права по отношение на не навършилите пълнолетие деца; режим на лични отношения между другия родител и децата, кой ще ползва семейното жилище след прекратяването на брака, размер на издръжката за децата и между съпрузите, фамилно име на съпрузите след прекратяването на брака ). За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност – всичко придобито по време на брака чрез съвместен принос, се смята за съпружеска имуществена общност.

Брачният договор може да се прекрати на следните основания :

1. по взаимно съгласие на страните – В този случай страните могат да изберат законов режим или да сключат нов договор, а ако не предприемат нищо – прилага се законовият режим на общността;
2. по съдебен ред;
3. при прекратяването на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

Развалянето на брачния договор има действие само за в бъдеще.

— Публикувана на October 26, 2016 в 4:09 pm