Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Съобразно т.1 на Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това (чл. 76 от Закона за българските лични документи), се решават по общо съгласие на родителите, като съгласно ал.2 от същия законов текст, когато родителите не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Законът не дава възможност родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права на ненавършилото пълнолетие дете, да вземе самостоятелно решенията за извършване на пътувания зад граница и за издаване на задграничен паспорт на детето. Детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.
Когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. В това производство съдът е длъжен да постанови съдебен акт, който в най-голяма степен охранява интересите на детето, във връзка с което съдът може служебно да събира доказателства и не е обвързан от исканията на страните.
Заместващото съгласие, което дава съда е винаги обусловено от конкретна нужда, свързана с пътувания в рамките на определен времеви период и определени дестинации.
В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно разрешение за пътуване
При даването на разрешение за пътуване, следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск.
Когато единият родител не е дал съгласието си за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица, се изисква и предстaвя препис от влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, по реда на чл. 127 а от СК. Единствено съдът може да замести с решението си липсващото съгласие на родителя за издаване на паспорт на детето, в който смисъл е и трайната съдебна практика.
Прочетохте ли?
— Публикувана на July 2, 2018 в 2:28 pm
Последни коментари