Съгласно чл. 127а, ал. 1 от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. 

Алинея 2 на същия член казва, че когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Ограничаването на правото на пътуване на дете – само или със семейството, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави, по същество ограничава основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.

Свободата на детето да пътува с родителя следва да търпи само разумни ограничения, предписани от националния закон и необходими в обществен интерес и за закрила на детето. /Решение № 234/30.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1580/2011г. на IV г.о., Решение № 669/26.11.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1623/2009г., Трето г.о., ГК и др.

Според трайната практика на Върховния касационен съд при спорове относно извеждане на дете в чужбина водещо значение има да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. Съдебното разрешение следва да бъде дадено за страни, в които няма размирици, епидемии, граждански войни и др. подобни, респективно не са място, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини, заради съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите.

Съдът, който разглежда спора може да даде заместващо съгласие, но за определена държава или държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като това следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество.

При даването на разрешение за пътуване следва да се изключи и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права.

Пътуванията на дете в чужбина са изцяло в негов интерес, защото ще са от полза за интелектуалното и социалното му развитие – обогатяване на неговата обща култура, придобиване на нови познания, повишаване на езиковата грамотност.

Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето.

Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование.

Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК.

Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.

При съвременния отворен свят, културен и стопански обмен между народите, правото на свободно придвижване придобива все по-ценна функция за удовлетворяване на духовните потребности на личността, поради което чрез тези пътувания детето би могло да почувства най-висшето благо на човека – свободата и би упражнило в по-широк обем правото си на отдих и почивка и правото си на познание в най-широк смисъл на понятието. 

— Публикувана на November 21, 2022 в 11:16 am