Съгласно чл.48, ал.1 ЗЗД, родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

По силата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По смисъла на чл.47 ЗЗД малолетните са неспособни и не отговарят за непозволено увреждане.

Съгласно чл.47, ал.2 ЗЗД, за вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

Родителите, които са задължени да упражняват надзор над неспособния да разбира или да ръководи постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособния вреди – Решение № 1208/19.06.1998 г. по гр. д. № 915/98 г., V г. о. на ВКС  и цитираното в него Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на родителите е за това, че не са изпълнили задълженията си за възпитанието на детето и за осъществяване на надзор върху поведението му. Тази отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите се стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, родителите ще отговарят за обезщетяване на вредите, причинени от техните деца. Родителите отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на детето тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане –Определение № 454/11.05.2016 г. по гр.дело № 1742/2016 г., ІV г.о., ГК на ВКС.

Родителите следва да понесат отговорността за причинените от детето им вреди, тъй като не само не са упражнили конкретен контрол върху поведението му, но и не са възпитали у него навици да бъде внимателен и предпазлив към околните.

По силата на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г., на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

В този смисъл и Решение № 24/23.03.2017 г. по гр. д. № 60047/2016 г., III г. о., ГК на ВКС, съгласно което в понятието справедливост се включват всички факти, които са свързани с начина и характера на увреждането, интензитета и продължителността на физическите и емоционалните страдания, осакатяване, загрозяване, възраст, социално-икономически условия и имащи значение за определянето на размера на обезщетението.

— Публикувана на June 22, 2020 в 8:44 am