Редът за провеждане на разпознаване е регламентиран в чл. 169 – чл. 171 от НПК. Съгласно чл. 169, ал. 1 от НПК разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети.

В своята практика ВКС трайно приема, че разпознаването е способ за събиране и проверка на доказателства, чрез който се цели установяването на тъждество (индивидуална идентификация) или сходство (групова принадлежност) на обекти (лица или предмети) от съществено значение за разследването на едно престъпление. В основата на разпознаването е поставена психическата особеност на човека да разпознава обектите от заобикалящата го действителност, като разпознаването се извършва на основата на съществуващия в човешката памет мисловен образ за обекта на разпознаване и присъщите му признаци, запаметени в резултат на пряко и непосредствено наблюдение.

Формираният мисловен образ зависи от пълнотата на възприятието, а тя винаги се определя от факторите, които са оказали влияние върху наблюдението – продължителност или многократност на наблюдението, условия, при които е осъществено, както и въздействието на обекта на разпознаване или на събитието върху разпознаващия.

Разпознаването е способ при който разпознаващият и разпознавания не се познават. Ако те се познават, поставят се в очна ставка, а не се извършва разпознаване.

Съгласно чл. 170 от НПК непосредствено преди да се извърши разпознаването свидетелят, който ще разпознава, се разпитва дали познава лицето, което предстои да разпознава, за особеностите, по които може да го разпознае, за обстоятелствата, при които го е наблюдавал, и за състоянието, в което се е намирал при възприемането на лицето, подлежащо на разпознаване. Характеристиката на разпита го очертава като важна предпоставка за валидност на извършеното впоследствие разпознаване.

Необходимостта за своевременност на разпита предпоставя неговото извършване непосредствено преди разпознаването. Тази времева предпоставка е заложена от законодателя с цел извършване на преценка на годността на разпознаващия субект с оглед на неговите психофизически способности правилно да възприема признаците на обекта на разпознаването, нормално да ги съхрани във времето и успешно да възпроизведе образа на възприетия обект.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от НПК разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание. 

Процесуалният закон в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от НПК поставя като изискване към органа, извършващ разпознаването, да осигури три или повече лица със сходна външност, което се отнася за техните видими външни физически белези. Дрехите, поради възможността да бъдат сменени, не се възприемат като трайна отличителна характеристика, служеща за идентификация на лице.

Органът, който извършва разпознаването трябва да вземе мерки лицето, което ще бъде представено за разпознаване да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия.

— Публикувана на September 9, 2021 в 6:39 am