Прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК или т. нар. “перемпция”
Действащият ГПК в чл.433, ал.1, т.8 предвижда прекратяване на изпълнителното производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. При наличието на това основание изпълнителният процес се прекратява ex lege (по силата на закона), като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение, т.е. прогласява настъпилото вече прекратяване.
По отношение на въпроса кога настъпва прекратяване на изпълнителното производство в условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, следва да се съобрази изложеното от ВКС в мотивите по т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно което изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/ или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ).
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. “перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В тази връзка актът на прекратяването има декларативен, а не конститутивен характер. Следва да се отбележи и че т. нар. „перемпция” не засяга процесуалното право на принудително изпълнение, а единствено недопустимостта на извършване на изпълнителни действия в условията на вече прекратено по силата на закон изпълнително производство.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий – изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително действие. Ирелевантно е дали подадена след прекратяването по право молба съставлява изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като тя не би могла да възстанови висящността на вече прекратен изпълнителен процес.
В изпълнителното производство взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Бездействието на взискателя в срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното производство. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК обаче не погасява субективното материално право, поради което и след прекратяването на изпълнението може да започне ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Прочетохте ли?
— Публикувана на March 16, 2018 в 10:47 am
Последни коментари