Право на позлване – учредяване, права и задължения на ползвателя и собственика. Погасяване на правото на ползване

Правото на ползване е изрично уредено като ограничено вещно право със специални правила в Закона за собствеността (ЗС), които определят съдържанието му и правата, и задълженията на носителя на това право и на собственика, и основанията за прекратяването му.

Допустимо е едно лице да е собственик на вещта (обикновено недвижим имот), а друго лице да е носител на правото на ползване върху вещта. Правото на ползване възниква обикновено когато собственикът прехвърли собствеността върху имота на друго лице, но си запази правото на ползване върху имота. То може да бъде учредено и в полза на трето лице от собственика на имота.

Учреденото право на ползване върху цялата вещ, вписано по надлежния ред, има характер на вещна тежест и е противопоставимо на всички трети лица, приобретатели на вещта. Правото на ползване е самостоятелно ограничено вещно право върху чужда вещ.

По съдържание правото на ползване включва правото да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се получават добивите от нея. Носителят на ограниченото правото на ползване е ограничен при упражняване на това вещно право. Той не може да променя вещта съществено, не може да я отчуждава нито с универсално, нито с частно правоприемство. Това право не се наследява от наследниците на ползвателя – чл. 59, ал.1 ЗС.

Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. В тези случаи собствеността е гола и собственикът й може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението върху вещта на трети лица с изключение на правото на ползването.

По силата на чл. 57 ЗС лицата, на които по надлежния ред е учредено право на ползване върху някое помещение имат различни задължения, които подлежат на групиране. В първата са тези, неизпълнението на които уврежда (чуждото) право на собственост. Тя включва задължението на ползвателя да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добрия стопанин, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите на застраховката, освен ако не е постановено или уговорено друго, както и да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността, за да предотврати възможността тя да бъде придобита по давност. Във втората група са тези, които провеждат общия за материалното ни право принцип на забрана за неоснователно обогатяване. Тя включва задължението на ползвателя да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси.

Няма спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем, както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго.

Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбата на чл. 59 ЗС – правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя – физическо лице или с прекратяването на ползвателя – юридическо лице, респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик, както и въз основа на съдебно решение.

Действително правото на ползване се прекратява със смъртта на ползвателя. Когато обаче ползвателите са двама и според договора всеки от тях получава правото на цялостно ползване, договорната неделимост означава, че след смъртта на единия от ползвателите останалият жив има право на цялостно, а не на частично ползване.

Ползвателят може да заяви отказ от учреденото в негова полза право на ползване с писмена декларация, в която подробно се описва имотът така, както е описан в нотариалния акт, с който е учредено или запазено правото на ползване. Подписът на ползвателя и датата на декларацията се заверяват от нотариус. Декларацията за отказ от правото подлежи на вписване в имотния регистър в Агенцията по вписванията по местонахождението на имота. Ползвателят не може да бъде принуждаван или заблуждаван с цел да подпише такава декларация.

— Публикувана на October 17, 2017 в 11:39 am

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *