Относно правата на пешеходеца да пресича на пътека, ви представям становището, застъпено от Висшият адвокатски съвет по тълкувателно дело №2/2016 г. на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, която ще го обсъжда на 6 октомври.

Правото на пешеходеца да пресича на пътека или на което и да е място не е абсолютно. Той би имал предимство само ако е заел пътеката правомерно – да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите към нея МПС, да сигнализира водача с ръка за намерението си да пресича, т.е. да е изпълнил задълженията си по чл. 32, чл. 113, чл. 114, чл. 120, ал. 2 от ЗДП. В случая са без значение възрастовите особености, житейската зрялост, умствената недоразвитост, болестното състояние, умората и разсеяността на пешеходците. Законодателят е категоричен и вменява задължение на всеки един пешеходец да спазва тези правила. Само при тяхното кумулативно изпълнение, пешеходецът има право да предприеме пресичане, да заеме правомерно пешеходната пътека и да премине по нея с предимство пред другите участници в движението. В тази хипотеза, за водача възниква реципрочното задължение да отдаде предимство на правомерно заелия пешеходната пътека пешеходец, като по своя преценка намали величината на скоростта, а в други да спре.

— Публикувана на October 12, 2016 в 9:28 pm