Поставянето под запрещение е регламентирано в Закона за лицата и семейството.

Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Според Конституционния съд разпоредбите на закона, които уреждат поставянето под пълно запрещение на физическите лица трябва да бъдат тълкувани стеснително, единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Конституционните съдии изтъкват, че такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основните конституционни права на тези лица. В този смисъл се посочва, че недееспособността по чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството следва да се разбира като състояние, което да осигури недопускането на правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото.

Предмет на иска по чл.5 от Закона за лицата и семейството е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий), т. е. неспособност да има осъзнати представи за свойството и значението на постъпките си, и да ги ръководи. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица.

Искането за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде направено от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. В тези производства участието на прокурор е задължително. Близките роднини по смисъла на чл.336, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс не се изчерпват с лицата, които биха били призовани към наследяване в случай на смърт. Близостта не се изразява във вида и степента на родството, а във фактическите отношения между страните.

В производството съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, като принципът за непосредственост е важен момент в него. Разпитът на ответника при иск за поставяне под запрещение трябва да предшества събирането на каквито и да е доказателства. Неспазването на това правило е съществено нарушение на правилата на особеното исково производство и може да злепостави ответника.

По делата за поставяне под запрещение се назначава съдебно-психитрична ексертиза, като вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси.

Само съдът е компетентен да реши, както с медицинските данни, така и с другите доказателства, дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение. Ако съдът прецени за необходимо, може да му назначи временен попечител по чл.337, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.

Решението на съда, по чл.338 от Гражданския процесуален кодекс, няма обратна сила. То действа само за времето след влизането му в сила. До влизането му в сила лицето се счита за дееспособно. Ако поставеното със същото решение под запрещение лице е извършило правни действия преди влизането в сила на това решение, тези действия не стават нищожни по право само заради това, че след тях е постановено такова решение. Заинтересуваната страна или законният представител на запретения следва да води иск за унищожаването им по реда на чл.31 от Закона за задълженията и договорите (ако се касае за сключен договор) или да иска установяването на състоянието на недееспособност по времеизвършването на тези действия по пътя на установителен иск или друг, предвиден в нашето законодателство път.

За отменяне на запрещение се прилагат същите правила, които важат за допускането му. Като ответници следва да се конституират лицата, които са искали поставянето под запрещение, или близките му роднини. Няма пречка отменянето на запрещението да бъде поискано и от тези, които са били ищци в производството за поставяне под запрещение, ако обстоятелствата са се изменили.

Ограничено запретеният може сам или със съгласието на попечителя си да поиска отменяне на запрещението си. Пълно запретеният също може да поиска от органа по настойничеството или настойническия съвет да сезира компетентния съд, който е постановил запрещението, за отмяна на същото. Запретеният в такива случаи се легитимира за оздравяването си с медицински документ или протокол на лекарска консултативна комисия. В едно такова производство същият ще има положението на ищец. Поставеният под запрещение може да се обърне и към прокурора с молба последният да предяви иск за отменяне на запрещението.

— Публикувана на May 17, 2019 в 6:34 am