В постоянната практика на ВКС е твърдо застъпено разбирането, че разпространението на наркотични вещества е с висока степен на опасност заради динамиката на този вид престъпления, относителния им дял в обществения живот и изключително тежките здравословни и социални последици за отделните граждани, техните семейства и обществото като цяло.

Престъпленията, свързани с наркотичните вещества, увреждат физическото и психическо здраве на отделни членове на обществото и генерират незаконни доходи. В случаите, засягащи здравето и живота на хората, общите критерии за маловажност като ниската стойност на наркотичното вещество или малкото му количество, предназначението за лична употреба нямат същото значение и същата правна оценка, както е при другите престъпни.

Материалноправната норма на чл. 354а, ал. 1 от НК регламентира престъпен състав за незаконно произвеждане, преработване, придобиване или държане, с цел разпространение или разпространение на високорискови наркотични вещества или техните аналози. Според трайната съдебна практика, става дума за едно и също престъпление, с пет различни възможни форми на изпълнителното деяние – всяка поотделно, всички или няколко в различни комбинации, в зависимост от установените по делaото факти.

Нормите на чл. 354а от НК, както и на чл. 354в, ал. 1 от НК, в който е криминализирано засяването и отглеждането на наркотични растения, препращат изцяло към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в който специален закон се съдържа уредбата на правния режим на наркотичните вещества и контрола върху тяхното разпространение.

Несъмнено разпоредбата на чл. 354а от НК охранява важни социални ценности, свързани със здравето на гражданите. Тяхната значимост е призната принципно от законодателя при криминализиране на държането на висорискови наркотични вещества. При всяко престъпно посегателство върху тях от съществено значение е степента на засягане на обекта на деянието, а тя корелативно е свързана с всички обективни и субективни характеристики на конкретното деяние.

Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Държането като изпълнително деяние

В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата му власт.

При „държане с цел разпространение” деецът има фактическа власт върху веществото, но със субективната насоченост да го предостави на друго лице или лица. При изпълнителното деяние „разпространява” деецът също има фактическа власт върху веществото, но тя продължава само до момента, в който веществото бъде предадено на друго лице или лица. В този случай, от значение е фактическото преминаване на веществото във владение на друго лице. Когато са предприети действия по разпространение на веществото, но то още не е преминало във фактическа власт на друго лице, е възможен опит.

Отглеждането като изпълнително деяние

Отглеждането като една от формите на изпълнително деяние по чл. 354в, ал. 1 НК, не изисква постоянна връзка със съответното растение / растения или посеви.

Отглеждането по чл. 354в, ал. 1 НК е процес, при който извършителят или извършителите – съучастници полагат грижи (не само като преки и конкретни агрономически действия), при който процес понякога е и обективно невъзможно съучастниците да извършват едновременно конкретни действия по отглеждането на растенията.

Употребата на наркотици води до трайни последици за здравето. Сред тях са рискът от увреждания на жизнено важни органи и системи, свръхдоза или инцидент, заразяване и развитие на инфекции, както и силна физическа зависимост.

Какво трябва да знаят родителите, за да предпазят своите деца?

Отношението към някои модели на рисково поведение, като употребата на цигари и алкохол, се формира както от думите на родителите, така и от техните постъпки.
Началната училищна възраст е времето за първите разговори за рисковете от употреба на наркотици. Децата в тази възраст е трудно да оценяват сами последствията от своите постъпки. Въпреки това, те осъзнават необходимостта от правила и приемат ограничения, когато им се поставят аргументирано и без насилие.

Пубертетът е решаващият период, в който трябва да бъде отделено особено внимание на общуването с младежите, за да изградят ценностна система, изключваща наркотиците. Младите хора са лесно податливи на разнопосочни влияния, склонни са към рисково поведение.

Ранната превенция може да предотврати много рискови поведения при юношите.

— Публикувана на July 11, 2019 в 7:09 am