В Глава четвърта от Особената част на Наказателния кодекс, озаглавена “Престъпления против брака, семейството и младежта”, има раздел за престъпленията против брака и семейството. Тук са включени редица престъпления: отвличане на лице от женски пол с цел принуждаване да встъпи брак; многобрачие (сключване на брак при наличност на друг законен брак); умишленото заменяне, скриване или подхвърляне на малко дете и др. Сред престъпленията от тази категория най-масово е съзнателното неплащане на издръжка.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК има следното съдържание: “Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.”

Съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. Неизпълнението на това задължение влече след себе си наказателна отговорност.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.

Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане.

Този, който съзнателно не е изпълнил задълженията си да дава издръжка за два или повече месеци, може да иска освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.183, ал.3 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл.183, ал.3 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете.

Присъдата по чл.183, ал.3 от НК не е осъдителна и затова деецът, макар и да е признат за виновен, се счита за неосъждан.

— Публикувана на October 8, 2018 в 11:50 am