Иск за отмяна на дарението поради недаване на издръжка, чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” от Закона за задълженията и договорите дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Дарението е едностранен безвъзмезден договор, с който дарителят отстъпва  веднага и безвъзмездно нещо на дарения, а последният го приема. За дарения не възникват правни задължения със сключването на договора, той има само морално задължение за признателност, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван.

С разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД е предвидена възможност  за отмяна на дарението – когато дареният  откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова. За да бъде уважен иска за отмяна на дарението, ищецът следва да докаже комулативното наличие на предпоставките по чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД – че е изпаднал в трайна нужда, че е отправил искане до надарения за издръжка, и че последният е отказал да даде исканата издръжка.

Първият елемент от фактическият състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието “трайна нужда” като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества (Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на IV г.о. ВКС).

Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена

Третият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя (Решение № 1155/30.12.2008 г. по гр.д. № 3650/2007 г., на III г.о.).

Съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. За установяването на отказа са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да установи, че е предоставил исканата му издръжка.

Когато дарителят е прекъснал сам предоставяните грижи и подкрепа от надарения и е предявил впоследствие иск за разваляне на договора, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищецът сам се е поставил в състояние на нужда от издръжка, пречейки на надарения да изпълнява задължението си.

Доколкото искът по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД не е за издръжка, то и надареният не може да бъде осъден да я дава до размера на подареното. Нейното недаване в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер обаче води до отмяна на дарението, за да се избегне неоснователното обогатяване на надарения за сметка на нуждаещия се дарител. Издръжката се дължи в пари и затова кредиторът не е длъжен да приеме предложеното му в друго (например лични грижи на надарения – Решение № 141 от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 2950/2008 г. по описа на ВКС, III г.о.).

— Публикувана на May 11, 2020 в 8:27 am

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *