Реабилитацията е институт на материалното наказателно право, насочен към заличаване на факта на осъждането и на извъннаказателните последици на това осъждане, които отменя за в бъдеще.

Съгласно чл.85. ал.1 от Наказателния кодекс реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Според ал.2 разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Реабилитацията е правна процедура, чиято цел е да заличи последиците от осъждането след изтърпяване на наказанието. Тя може да настъпи, както автоматично (по право) така и чрез изрично поискване до съда. Възможността за реабилитация е поставена в зависимост от определени срокове.

Реабилитацията по право (чл.86 НК) настъпва по силата на закона и не е необходимо провъзгласяването й от съда. Разумът на закона е, че реабилитация по право настъпва за по-леко санкционирани престъпления, извършени от лица със сравнително ниска степен на обществена опасност, които са се поправили след изтичане на определен срок, в който са доказали зачитане на установения правопорядък. Настъпилата реабилитация по право заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане.

Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл.87, ал.1 НК всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция като подаде за това молба.

За да бъде уважена молбата за реабилитация законодателят е установил изискване за кумулативно наличие на следните предпоставки – в течение на три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание; да е имал добро поведение и да е възстановил причинените вреди при умишлено престъпление. При отсъствието на което и да е от тези условия съдебната реабилитация е недопустима, поради което в производството по реда на чл. 435 от НПК наличието на законовите предпоставки следва да се установи, посредством всички допустими от НПК способи и средства.

Съдебната реабилитация е възможна доколкото не е настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични допълнителните предпоставки, изрично посочени в Наказателния кодекс. По този начин се цели да се поощри законосъобразното поведение на осъдените лица след изтърпяване на наказанията, като законът им осигурява възможност за реабилитация на един доста по-ранен етап след изтърпяване на наказанието, в сравнение с предвидените в чл. 88а от НК хипотези.

За да се постанови съдебна реабилитация, съдът във всички случаи трябва да направи констатация, че през тригодишния срок, предвиден в чл. 87, ал. 1 НК, осъденият е имал добро поведение, което обстоятелство може да се установява с всички допустими от НПК доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Тригодишният срок започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда /респективно споразумение/ наказание, когато те са повече от една. Тригодишният срок означава, че преди неговото изтичане осъденият не може да бъде реабилитиран. Това е минималният срок, който трябва да изтече и през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и през който да е имал добро поведение.

Молбата се разглежда от съда в съдебно заседание, на което призовава молителя. В заседанието участва прокурор. Съдът се произнася с определение, което може да се обжалва в 7-дневен срок от постановяването му.

Ако молбата за реабилитация (съдебна) не бъде уважена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението. Ако причината за неуважението й е недоброто поведение на осъдения, по втората молба отново се поставя на преценка поведението му и за времето след изтичане на тригодишния срок от изтърпяването на наказанието.

Наличието на амнистия изключва необходимостта от реабилитация и съответно съдът ще отхвърли искане за реабилитация от амнистирано лице като ненужно.

— Публикувана на April 30, 2018 в 2:27 pm