Съгласно българското право, е допустимо освен наследяването по закон, така също и наследяване по завещание. Въпросите са регламентирани в Закона за наследството.

В чл. 13 от Закона за наследството е посочено, че всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице. Принципът е, че всяко лице чрез завещание може да се разпорежда неограничено с имуществата. Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът ги охранява само частично и за ограничен кръг наследници, на които е признато право на запазена част. Практиката различава универсално завещание и завет като първото има за предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя, разбирано като съвкупност от имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт, докато второто представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество. Прилагат се строги изисквания относно валидността на завещанията. Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Съгласно чл.23 от Закона за наследството завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.

Саморъчното завещание е личен, формален и отменим акт, като действителността му е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена във форма, предвидена по закон, волята на лицето – завещател. То трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Изискването на закона по отношение на трите елемента (дата, съдържание и подпис) е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл.25, ал.1 от Закона за наследството е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател.

Най-краткото допустимо съдържание на завещанието включва името на завещателя, имуществото, което се завещава и имената на облагодетелстваните лица като от текста на завещанието следва несъмнено да се установява кой, на кого и какво завещава, както и че волята на завещателя, изразена в завещанието е окончателна и непоколебима.

Нормата на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание – изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане. Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква прочитането да е непосредствено след записването.

Поради това, че завещанието не поражда действие в момента на съставянето му, а при откриване на наследството, законът дава свобода на завещателя при промяна на волята, да отмени съставеното завещание и да остави имуществото си на наследниците по закон, или да се разпореди с ново завещание. Отмяната на завещанието може да стане изрично, мълчаливо или чрез преработване на вещта, а специално за частното завещателно разпореждане – при отчуждаване на вещта.

От момента на откриване на наследството, лицето, което е назначено (посочено) за наследник по силата на универсално завещателно разпореждане, придобива и става титуляр на целия комплекс или идеална част от него наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя-наследодател, респ. и на задълженията му.

Предвид характера на завещанието, което е строго формален акт, датата на съставянето му е един от съществените му задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея може да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането.

Съдилищата в своята безпротиворечива практика приемат, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от Закона за наследството по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество.

Изричната отмяна на завещанието е регламентирана в чл.38 от Закона за наследството като е предвидено, че тя следва да се извърши с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Важно е да се съобразява винаги и ал.2 на чл.14 от Закона за наследството, а именно, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част. Тази също императивна законова норма следва да бъде съобразявана, тъй като законът дава възможност на наследникът с накърнена запазена част да иска намалението на завещанието до размера, необходим за допълване на неговата запазена част (чл.30 от Закона за наследството).

Когато наследодателят остави низходящи (деца, внуци, правнуци и т.н.), родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството – чл.28, ал.1 от Закона за наследството. Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него –1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството – чл. 29 от Закона за наследството.

Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или дарение с оглед да се възстанови запазената част е лично право, което може да бъде упражнено само от титуляря му или неговите наследници. Намалението на завещателно разпореждане се допуска само ако е изрично поискано и до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник

При оспорване автентичността на завещанието или спазването на формата му, страната, която се ползва от документа следва да проведе главно доказване, т. е. да установи по безспорен начин, че завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор.

— Публикувана на March 25, 2019 в 12:00 pm