Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора или по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

В хода на предварителното разследване при наличието на достатъчно доказателства конкретно лице може да бъде привлечено като обвиняем, но на този етап от процесуалното развитие това обвинение е предназначено само временно да определи рамките на предмета на доказване, съответно – и на защитата на обвиняемия. Реквизитите на постановлението за повдигане на обвинение са задължителни с изключение на посочването на доказателствата, на които се основава обвинението. Разследването следва да е всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до разкриване на инкриминираното престъпление, идентифициране и наказване на отговорните лица.

След преценка, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора и когато той е убеден, че са събрани необходимите доказателства за повдигане на обвинение пред съда, съставя обвинителен акт. В неговите рамки се развива съдебната фаза на наказателното производство.

Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. Съдът се произнася в рамките на възведеното от прокурора обвинение. Фактите относно претендираните от обвинителната власт престъпления се посочват в обстоятелствената му част, която следва да съдържа описание на времето, мястото, начина на извършване на престъплението.

Както в теорията, така и в съдебната практика е безспорно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намерят място всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му, времето, мястото и начина на извършване на престъплението, а в заключителната част на обвинителния акт, предвид правилото на чл. 246, ал. 3 от НПК, е достатъчно да се посочи правната квалификация на деянието.

Прокурорът ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали въпроси, вкл. относно доказателствата. Събирането на доказателствата е подчинено изцяло на преценката на прокурора, т.к. той е субектът, който ще доказва обвинението пред съда. Прокурорът е единственият орган на досъдебното производство, който може да иска разрешение от съда за извършване на действия по разследването, които са съпроводени с посегателство над правата и законните интереси на гражданите /претърсване и изземване, освидетелстване, задържане и изземване на кореспондения/.

Досъдебната фаза на наказателния процес е предназначена да подготви и обуслови решението на прокурора дали има основание за повдигане на обвинение пред съд, с което да привлече към наказателна отговорност дадено лице.

— Публикувана на July 30, 2021 в 9:46 am