Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството (чл. 48 от Закона за наследството).

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос (Р 101-2019-IV г.о.). В нея се приема, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството му. Това е така, доколкото според чл. 48, изр. 1 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а според чл. 49 ЗН, приемането става изрично – със заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, или е извършено от наследника действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме това наследство.

До приемането му обаче, призованият да го приеме наследник не придобива никакви права и задължения по него ( така и т. 1 от ТР 148-1986-ОСГК и Р 54-1961-ОСГК). Поради това до приемането му, оставените в него имущества/права и задължения не принадлежат на никого. Едва когато настъпи предвиденият в закона юридически факт по приемане на наследството, едва тогава възниква и правото на призованият да го наследи наследник върху тези имущества, които той придобива с приемането му, като законът придава на последното обратно действие – към момента на откриване на наследството (чл. 48 ЗН). Това обаче не дава основание да се приеме, че до приемането на наследството, лицето, което е призовано да го наследи, е техен притежател. Тъкмо напротив. То може до приемането само да управлява наследствените имущества и предявява владелчески искове за запазването им, от което следва, че до приемането на наследството наследниците не придобиват полагащата им се по закон част от същото, независимо че са призовани да наследят оставилият го техен наследодател (чл. 58 ЗН и Р 54-1961-ОСГК). А както се посочи и по-горе, само наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН).

Когато наследодателят на малолетно лице е починал преди предявяване на иска против неговия наследник и след навършване на пълнолетие в хода на производството е проведена процедура по чл. 51 ЗН (за приемане или отказ от наследство), при която наследникът е заявил, че се отказва от наследството на наследодателя си и този негов отказ е вписан в особената книга към съответния районен съд за приемане и отказ от наследство, тогава наследникът не отговаря за никаква част от задълженията на наследодателя си. В този случай искът срещу наследника се явява неоснователен и съда следва да го отхвърли изцяло.

— Публикувана на August 26, 2022 в 8:57 am